Живот в невротичната „открадната“ държава на ГЕРБ или спокойната сила на БСП – какво избирате, пита социалистът Атанас Зафиров

16.03.2021 г.

Не знам какво се вижда днес от джипката, но от моята кола се вижда това – един нарязан билборд на БСП в Сливен, нарязана на юфка магистрала и нарязано на слоеве общество – на шепа богати и милиони бедни.

ГЕРБ в лицето на върховния си предводител, написал прословутото „Работа, работа, работа!“, и неговата свита, продължават с одиозните инспекции и ретроспекции. Преди дни, премиерът Борисов е провери и новоремонтирания навес на обсерваторията в Рожен. Новината бе, разбира се, че този ремонт е дело на ГЕРБ.  Щеше да е смешно, ако не беше опасно.

Десет години ГЕРБ буквално са се впили в държавата ни. Десет години гражданите за европейско развитие на България управляват, правят кампании и печелят избори по един и същи начин – като най-авторитарно слагат ръка на публичния ресурс, на институциите и на администрация и разполагат с тях като със своя, партийна, собственост.

Поредна кампания чуваме как ГЕРБ са увеличили заплати, пенсии, помощи. Поредна кампания поредният министър на ГЕРБ в отпуск, защото така трябва в кампания, разказва как ГЕРБ е осигурил подкрепа за фирмите, превел еди-колко си милиона средства по европроекти, платил субсидии на животновъди и земеделци, спасил енергетиката. Неспирните ремонти, нарязаните с отбивки и обиколни пътища магистрали, се представят като върховно постижение, а не като проблем. Санирането е дар от ГЕРБ. Оперативните програми са на ГЕРБ. Какво, ако не тотална подмяна на държавата с една партия, е това? Какво, ако не присвояване на парите от данъци на милиони българи и публичните пари от данъци на всички европейци, които идват у нас чрез оперативните програми, е това?

ГЕРБ превърнаха държавата в организатор на обществени поръчки, в строителна компания, принизиха я до гара-разпределителна на публични пари към тесен кръг от фирми и напълниха администрацията с обслужващ ги персонал.

Истината е, че държавният бюджет не е на премиера и не той го „раздава“. Строителство на магистрали, оперативни програми, саниране, здравеопазване ще има и без ГЕРБ. И твърде вероятно е всички те да се случват много по-качествено и прозрачно.

Откраднатата държава е най-големият финансово-организационен трик, който ГЕРБ приложиха. С публичен ресурс, те си купуват още и още политическо време и упражняват натиск мандат след мандат.

Откраднати са и общините – кметове и местни фактори определят кой, кога, какво и как ще работи. И няма значение какво е качеството на изпълнение на велоалеите, на пътищата, на спортните съоръжения и колко е откраднатото от материали и какъв е хаосът или рисковете от „спестовното“ строителство.

Открадната държава има фалшиво лице – това са постиженията, виждащи се от джипката, това е протегната ръка от шофьорския й прозорец, която поздравява доволно-послушни физиономии само за снимката.

Истинското лице на държавата ни е друго – може би не дотам красиво и санирано, но достойно. А истината е, че държавата ни ще може много повече без ГЕРБ, въпреки че те непрекъснато ни натрапват своята незаменимост. Истината е, че държавата ни е богата и с хора, и със собствен ресурс. А и с външна подкрепа – с реално измерими ценностни, политически и финансови параметри, като член на една от най-стабилните световни общности – ЕС.

В държавата ни има и реална алтернатива. Тя се нарича БСП. Въпреки всички критики към моята партия, само тя единствено никога не е влизала в гласна и негласна подкрепа за ГЕРБ. Само тя не разглежда политиката като средство за бързооборотно облагодетелстване, защото е в нея повече от 100 години.

БСП има различна философия – тя не иска да си присвои държавата, а да управлява с уважение към държавността и с грижа за хората.

Това е голямата разлика между нас – за ГЕРБ и компания хората са средство, за БСП са цел. За ГЕРБ държавата трябва да снабдява с гориво една тясна и богата група с „политически“ бизнесмени. За БСП държавата трябва да бъде захранвана с горивото на политики и реформи в името на собственото си израстване и на спокойствието на широки кръгове от хора. За ГЕРБ политиката е бизнес, за БСП средство за промяна. ГЕРБ държат хората в криза, за да затягат и отпускат примката на подчинението. БСП виждат в кризата възможност за разумна промяна и изход.

Още от същото невротично и алчно поведение или спокойната сила на БСП в условия на огромно здравно  социално предизвикателство – до това свежда изборът, пред който сме. Вярвам, че този път натискът ще отстъпи на разума.